Често задавани въпроси

Не, програмата е създадена за финансиране на проекти за енергийна ефективност на частни дружества в промишлеността. Дружеството, което кандидатства за кредит по КЛЕЕВЕИ трябва да има минимум 51% частна собственост.

Да. Мерките свързани с монтиране на топлинна изолация и подмяна на дограми, както и подмяна на отоплителната система с по-ефективна са квалифицируеми като енергийна ефективност. Проекти за възобновяеми енергийни източници на частни хотели също са квалифицируеми за финансиране по КЛЕЕВЕИ. Такива проекти включват инсталация на котли за биомаса, слънчева инсталация, геотермални инсталации и т.н., и се квалифицират за безвъзмездна помощ от 15%.

Сумата на безвъзмездната помощ се изчислява като процент от главницата на кредита. Например, ако цялата стойност на проекта е EUR 100,000 и Вие получавате и усвоявате заем от EUR 75,000, то безвъзмездната помощ се изчислява като процент (до 15%) от получения и усвоен заем - EUR 75,000. При продължение 2 на КЛЕЕВЕИ изчисляването на гранта се извършва по методика предоставена от ЕБВР: За проектите по енергийна ефективност – в зависимост от енергийните спестяванеия в резултат от проекта; За проектите по ВЕИ – в зависимост от генерираното количество възобновяема енергия (топлинна или електрическа), както и от размера на кредита.

Няма ограничение за размера на проектите, финансирани по КЛЕЕВЕИ.
Всяка участваща банка оценява кредитоспособността на собственика на проекта и взима решение за размера на заема. Но съществува лимит по сумата на главницата на кредита, на чиято основа се получава безвъзмездната помощ. Това ограничение е 2,000,000 EUR за съществуващата кредитна линия, а за продължението на КЛЕЕВЕИ 2,500,000 EUR.
Участващите банки могат да избират дали да предоставят на клиента заем, по-голям от лимита, но след успешното изпълнение на проекта кредитоискателят (собственикът на проекта) получава безвъзмездна помощ, изчислена върху размера на лимита.

През май 1992 г. правителствата на страните-членки на Европейския съюз приемат законова рамка за опазване на най-сериозно застрашените хабитати и видове в Европа. Законовата рамка се нарича Директива за хабитатите и тя допълва Директивата за птиците, приета през 1979 г. Директивата за птиците изисква създаване на Специални зони за защита на птиците (СЗЗ). Създаването на тези зони спомага за защитата и управлението на местата с редки и застрашени видове птици, тъй като птиците използват тези места за размножаване, хранене, зимуване или миграция. Директивата за хабитатите също изисква обозначаването на Специални зони за опазване (СЗО), за други видове и за хабитати. Тези зони предвиждат повишена защита и управление на места със застрашени видове животни, растения и хабитати. Специалните зони за защита на птиците (СЗЗ) и Специалните зони за опазване (СЗО) изграждат екологичната мрежа Натура 2000.

(виж подробно)